Емоционалните травми, които са ни нанесени далеч назад във времето, още в ранните детски години, далеч не са безобидни. Според психолозите те могат да са причина за редица неприятни симптоми и здравословни оплаквания в настоящето ни: от психологически отклонения като това да сме „вечната жертва” или „вечният агресор”, през поява на фобии, паническо разстройство, повишена тревожност и депресия. От проблеми със съня, оплаквания от задух, главоболие, заекване до зависимости към алкохол, наркотици и др. Могат да са причина за хранителни разстройства като анорексията или за появата на наднормено тегло заради пристрастяване към храната като „успокоително”. 

 

Живеете ли с усещането, че никога не сте достатъчно добри, защото: 


 

  • Не сте перфектни в работата си или пък не печелите достатъчно пари; 
  • Не сте достатъчно умни или креативни, или талантливи;
  • Не сте достатъчно хубави или слаби, или пък високи и силни;
  • Не сте достатъчно интересни или впечатляващи, за да заслужавате внимание;
  • Не сте „нещо повече” или „нещо друго” и затова не сте обичани?

 

Ако се улавяте, че мислите и се чувствате по този начин, далеч не сте изключение. Голяма част от хората, които живеят с подобни негативни мисли и емоции, се чувстват по този начин в резултат на емоционални травми, преживяни в миналото, често още в ранно детство. 


Този вид емоционални рани често са нанесени от родителите, които, разбира се, не са искали съзнателно да наранят детето си. Но семената на съмнението (че не сме достатъчно добри) са били посяти и са останали за цял живот. Когато тези мисли не са коригирани, те водят до ниска самооценка, до тревожност, гняв и дори самонараняване и депресия през целия живот.

 

Как можем да си помогнем?

Ключът към изцелението на емоционалните травми не е в това да се опитваме да се преборим с негативния си вътрешен глас. Или да се опитаме да го заглушим с помощта на алкохол, храна или живот, изпълнен с перфекционизъм, предупреждават психолозите. Този силен вътрешен глас, който ни критикува постоянно, е неразделна част от нашата вътрешна същност, която е била наранена. И трябва да й помогнем да се излекува и да се възстанови. 

 

За да се излекуват емоционалните травми от миналото, трябва да се работи комплексно и в много аспекти. Да се използва помощта на психотерапията, на медитативни практики с помощта на които да се неутрализират стресът и негативните емоции.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Психологическата помощ може да насърчи изграждането на емоционална интелигентност, от която се нуждаем. За преодоляване на емоционални травми от миналото може да се използва и помощта на хомеопатията. Хомеопатичните лекарства действат като енергоинформационни стимули, които помагат на тялото да се освободи и да изчисти натрупана стара информация, например обида или гняв, задържан преди много години. Благодарение на хомеопатичното лекарство настъпва освобождаване от тези негативни емоции. И човек е свободен да бъде себе си и да гледа на живота си по различен начин. Ето някои популярни хомеопатични препарати, които могат да помогнат да се постигне това. Те засягат големи групи хора с психоемоционална нагласа, характерна за съвремието ни:

 

  • Стафизагрия – ключова характеристика за приложението на това лекарство е „потиснат гняв”. Често се препоръчва при пациенти, които страдат от физически симптоми вследствие на потиснат гняв. Изпитвали са ясното усещане за гняв и възмущение, но не са ги изразявали за продължителни периоди от време. А първоизточникът на този потиснат гняв обикновено се корени именно в детството. Възможно е родителите да са били много авторитарни и да са налагали много ограничения на детето си. А то да не е имало възможност (или да се е страхувало) да изрази своето недоволство. Лечението със Стафизагрия помага да се неутрализира потиснатият гняв и негативни емоции, натрупвани дълги години, за да може пациентът да се освободи от негодуванието и да заживее спокойно. 
  • Натриум хлоратум – ключова характеристика на това лекарство е „потискане на емоционалната болка”. Изключително срещан тип хора в съвременното индустриализирано общество. Дълбоко раними хора, които външно изглеждат като балансирани личности. Причината за това е в широко наложилия се модел на възпитание в съвременното общество, в което трябва да си силен и не можеш да показваш слабост и ранимост. Емоционалната болка на този тип хора се корени в ранно детство, когато не са усещали, че получават безусловната любов, от която има нужда всяко дете. Недостигът на любов се усеща толкова болезнено от малкото дете, че то може да се затвори в себе си, за да се предпази. Да „заключи” сърцето си, за да стане то по-малко чувствително. Много такива деца се изпълват с чувство на вина от най-ранно детство и то ги преследва през целия им живот. 
  • Ликоподиум – ключова характеристика „недостиг на сила, безсилие”. Този тип хора имат дълбоко, вътрешно чувство за безсилие, въпреки че външно демонстрират самоувереност и сила. Поради причини, които често се коренят в детството им, те са загубили вяра в собствените си способности. Възможно е да са били прекомерно критикувани и качествата им подлагани на постоянно съмнение, което поражда у детето състояние на силна и постоянна тревожност, свързана с това как се представя и дали се справя достатъчно добре. По-късно в живота вече порасналото дете винаги ще се бори да доказва, че е достатъчно добро (подобна реакция, но поради други причини, се открива и у хората, които се повлияват добре от лекарството Натриум хлоратум). 

 

Хомеопатичните лекарства в тези случаи се препоръчва да бъдат приемани във високи разреждания като D1000, а честотата на прием трябва да бъде преценена от лекар хомеопат. При правилно лечение с настъпването на подобрение постепенно приемите се разреждат. Голямото предимство на хомеопатичното лечение е, че няма нежелани странични ефекти и опасност от привикване. 

 

Предоставената информация не отменя необходимостта от индивидуална консултация с лекар хомеопат или опитен фармацевт.